Атанас Палчев
Атанас Палчев | |
български революционер | |
Роден | |
---|---|
Починал | не по-рано от 1940 г.
|
Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
Атанас Палчев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Атанас Палчев е роден на 20 април 1873 година в костурското село Косинец, тогава в Османската империя. В 1894 година завършва без зрелостно свидетелство с шестия випуск педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия.[1] Става учител в Дъмбени.[2] Присъединява се към ВМОРО и е избран за член на Изпълнителния комитет на ВМОРО в Косинец, заедно с Дельо Марковски, Христо Руков и Митре Пировски.[3]
През 1906 година дейците на ВМОРО Атанас Кършаков и Пандо Кляшев залавят шифрирана кореспонденция между поп Ставрос Цамис и леринския ръководител на гръцката въоръжена пропаганда Костас Кондрос (Кондру). Писмата са разшифровани от Атанас Палчев и Никола Калановски, след което са предадени на Кузо Блацки, който успява да убие поп Ставрос.[4][5]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 112.
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 28.
- ↑ Македонски преглед, Том 30, МНИ, 2007, стр. 146.
- ↑ Палчевъ, Атанасъ. Откриване шифъра на Атинския върховенъ революционенъ комитетъ и последствията отъ това // Илюстрация Илиндень XII (9 (119). София, Издание на Илинденската Организация, ноемврий 1940. с. 4 - 6.
- ↑ Киселинчевъ, Лазо Т. Допълнителни данни по откриване шифъра на Атинския гръцки Върховенъ Революционенъ комитетъ отъ Костурскитѣ районни войводи Пандо Кляшевъ и Атанасъ Кършаковъ // Илюстрация Илиндень XIII (2 (122). София, Издание на Илинденската Организация, февруарий 1941. с. 12.